4 abr 2008, 19:30

Провинциално, десетоноемврийско

  Poesía » Civil
963 0 1
 

ПРОВИНЦИАЛНО, ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКО

 

 

... И в края на мъждивия следобед

градецът взе да си преживя обеда -

кротко и лениво,

лениво и дремливо...

Дежурната елит-фасада

пак украси площада.

И кафенетата преляха от

сноби, лъщящи от гел и от злоба,

интелектуалци с криви показалци

и шахматисти с вид на глисти...

Във края на мъждивия следобед

започна масовото, сладкото

преживяне на обеда -

кротко и лениво,

лениво и дремли...

 

И изведнъж - отекна слух като картеч!

Като внезапен, грозен гръм:

- Вожда падна!! Вожда падна?!

Да живее Вож... Да живее...

(Ох, ами кой да живее сега?!...)

 

Дежурната елит-фасада

се суетеше из площада:

сноби лъщяха от страх и от злоба,

интелектуалци кривяха показалци

и шахматисти се мятаха като глисти...

 

И тук от злите ноемврийски

кубета на небето

тресна гръм.

Естествено, като в кошмарен сън.

И страшна канонада

продъни в миг площада.

 

И му разби фасадата.

 

                                                                    10 ноември 1989 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....