ПРОВИНЦИАЛНО, ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКО

... И в края на мъждивия следобед

градецът взе да си преживя обеда -

кротко и лениво,

лениво и дремливо...

Дежурната елит-фасада

пак украси площада.

И кафенетата преляха от

сноби, лъщящи от гел и от злоба,

интелектуалци с криви показалци

и шахматисти с вид на глисти...

Във края на мъждивия следобед

започна масовото, сладкото

преживяне на обеда -

кротко и лениво,

лениво и дремли...

И изведнъж - отекна слух като картеч!

Като внезапен, грозен гръм:

- Вожда падна!! Вожда падна?!

Да живее Вож... Да живее...

(Ох, ами кой да живее сега?!...)

Дежурната елит-фасада

се суетеше из площада:

сноби лъщяха от страх и от злоба,

интелектуалци кривяха показалци

и шахматисти се мятаха като глисти...

И тук от злите ноемврийски

кубета на небето

тресна гръм.

Естествено, като в кошмарен сън.

И страшна канонада

продъни в миг площада.

И му разби фасадата.

                                                                    10 ноември 1989 г.