4 апр. 2008 г., 19:30

Провинциално, десетоноемврийско

965 0 1
 

ПРОВИНЦИАЛНО, ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКО

 

 

... И в края на мъждивия следобед

градецът взе да си преживя обеда -

кротко и лениво,

лениво и дремливо...

Дежурната елит-фасада

пак украси площада.

И кафенетата преляха от

сноби, лъщящи от гел и от злоба,

интелектуалци с криви показалци

и шахматисти с вид на глисти...

Във края на мъждивия следобед

започна масовото, сладкото

преживяне на обеда -

кротко и лениво,

лениво и дремли...

 

И изведнъж - отекна слух като картеч!

Като внезапен, грозен гръм:

- Вожда падна!! Вожда падна?!

Да живее Вож... Да живее...

(Ох, ами кой да живее сега?!...)

 

Дежурната елит-фасада

се суетеше из площада:

сноби лъщяха от страх и от злоба,

интелектуалци кривяха показалци

и шахматисти се мятаха като глисти...

 

И тук от злите ноемврийски

кубета на небето

тресна гръм.

Естествено, като в кошмарен сън.

И страшна канонада

продъни в миг площада.

 

И му разби фасадата.

 

                                                                    10 ноември 1989 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...