Провокирано от мъката на истинската загуба

7 jul 2015, 22:32

Poesía » Filosófica

520 0 0

И само миг, един-единствен миг,

след него нищо не е вече същото,

светът застива във отчаян вик,

сърцето от безсилие се пръска…

Отчаяно във спомен-упование,

опитва се да се спаси душата…

И с нищо несравнимото страдание

те приковава на земята!

Човекът бил дошъл за изкупление,

човекът имал някакви задачи -

да срещне в мъка своето спасение,

пък после чист към слънцето да крачи…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.