Провокирано от мъката на истинската загуба

7.07.2015 г., 22:32 ч.

Поезия » Философска

518 0 0

И само миг, един-единствен миг,

след него нищо не е вече същото,

светът застива във отчаян вик,

сърцето от безсилие се пръска…

Отчаяно във спомен-упование,

опитва се да се спаси душата…

И с нищо несравнимото страдание

те приковава на земята!

Човекът бил дошъл за изкупление,

човекът имал някакви задачи -

да срещне в мъка своето спасение,

пък после чист към слънцето да крачи…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.