Провокирано от мъката на истинската загуба
757
0
0
И само миг, един-единствен миг,
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование,
опитва се да се спаси душата…
И с нищо несравнимото страдание
те приковава на земята!
Човекът бил дошъл за изкупление,
човекът имал някакви задачи -
да срещне в мъка своето спасение,
пък после чист към слънцето да крачи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
