7 abr 2025, 0:56

Прозаично

395 1 0

Прозаично

 

Прозаичното на

Времето прекарване

значи скучно малко, ил

Обикновено, безнасладно.

Лошо ли е това?

Не е лошо, а добре е.

 

Тъмно е небето,

Ръси, дъжд вали -

Безкраен и студен,

Вятър духа. Лошо ли

Е това на природата 

Явление?

Лошо

Не е - изпитание

Е това за нас - 

тренировка.

Нужна за човека е -

Тази неприятна,

Студена, и още може би -

Гладна обстановка.

Навява мисли нови

У човека тя. Лошото

В живота налягане е - 

Напрежение поражда то,

Водопад това е, който

Електричество

Поражда.

 

Музика решил си

Да не слушаш дни.

От упояващ дим

Тютюнев се въздържаш.

В тази прозаичност

Елмаз, диамант се

Ражда в твоя дух.

Друго става

Звученето на струната

На времето. Ще

Забележиш - 

Забавило се е, 

намалило то е

Течението свое,

Увеличило е своята

Вместимост. Нови

Чувства, нови

Мисли - рой голям,

И насищащ твоя

Дух, утоляващ 

Твоя жизнен глад - се

Ражда. Подобрил си

Качеството на

Живота - как? - чрез

Прозаично, леко

Скучното прекарване

На твоите дневни,

Нощни будни

Часове, минути.

 

Получава се -

Да се живее прозаично,

Малко аскетично,

Мълчаливо, скучно

В дадени моменти

Скромни -

Не лошо е това.

Тази проза жизнена

Поражда, ражда

В нашата душа

Поетичен пълноводен

Дух, пълноценно

Време - истинско,

Реално време.

Време - чаша,

Съд, изпълнен със

Живот.

 

Прозаичното

Жизнено прекарване -

Живеене такова - за

Сметка своя е, с ресурси

Лични свои - това

Прилича на 

Северно-корейското

Учение "чучхе" -

Самостоятелен живот,

Опрян на свойте сили.

 

Но да се сещаме за

Боговете, да пеем

Слава на имената

Техни - това е хубаво,

И то ще съкрати, ще

Намали, ще направи

Лек и поносим

Подвигът ни скромен,

Прозаичен.

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...