7.04.2025 г., 0:56

Прозаично

392 1 0

Прозаично

 

Прозаичното на

Времето прекарване

значи скучно малко, ил

Обикновено, безнасладно.

Лошо ли е това?

Не е лошо, а добре е.

 

Тъмно е небето,

Ръси, дъжд вали -

Безкраен и студен,

Вятър духа. Лошо ли

Е това на природата 

Явление?

Лошо

Не е - изпитание

Е това за нас - 

тренировка.

Нужна за човека е -

Тази неприятна,

Студена, и още може би -

Гладна обстановка.

Навява мисли нови

У човека тя. Лошото

В живота налягане е - 

Напрежение поражда то,

Водопад това е, който

Електричество

Поражда.

 

Музика решил си

Да не слушаш дни.

От упояващ дим

Тютюнев се въздържаш.

В тази прозаичност

Елмаз, диамант се

Ражда в твоя дух.

Друго става

Звученето на струната

На времето. Ще

Забележиш - 

Забавило се е, 

намалило то е

Течението свое,

Увеличило е своята

Вместимост. Нови

Чувства, нови

Мисли - рой голям,

И насищащ твоя

Дух, утоляващ 

Твоя жизнен глад - се

Ражда. Подобрил си

Качеството на

Живота - как? - чрез

Прозаично, леко

Скучното прекарване

На твоите дневни,

Нощни будни

Часове, минути.

 

Получава се -

Да се живее прозаично,

Малко аскетично,

Мълчаливо, скучно

В дадени моменти

Скромни -

Не лошо е това.

Тази проза жизнена

Поражда, ражда

В нашата душа

Поетичен пълноводен

Дух, пълноценно

Време - истинско,

Реално време.

Време - чаша,

Съд, изпълнен със

Живот.

 

Прозаичното

Жизнено прекарване -

Живеене такова - за

Сметка своя е, с ресурси

Лични свои - това

Прилича на 

Северно-корейското

Учение "чучхе" -

Самостоятелен живот,

Опрян на свойте сили.

 

Но да се сещаме за

Боговете, да пеем

Слава на имената

Техни - това е хубаво,

И то ще съкрати, ще

Намали, ще направи

Лек и поносим

Подвигът ни скромен,

Прозаичен.

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...