3 sept 2014, 11:18

Прозаично

  Poesía » Otra
475 0 0

♫розаично
RemaTe

Словата наши, превърнати в грешки,
от устата излизат напоследък купешки,
мъча се някак в тесните дрешки,
любов да намъкна и то по човешки.

А нотите, те - по жиците птици,
накацали там на странен език!?
Китара, цигулка - чудни писалки,
без думите пишат своя си стих.

И ще ми се нещо за теб да напиша,
една нота истина, само куплет,

но когато те няма, сърцето не пее,
чупя молива и продължавам напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РемаТе Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...