Прозаично
473
0
0
♫розаично
RemaTe
Словата наши, превърнати в грешки,
от устата излизат напоследък купешки,
мъча се някак в тесните дрешки,
любов да намъкна и то по човешки.
А нотите, те - по жиците птици,
накацали там на странен език!?
Китара, цигулка - чудни писалки,
без думите пишат своя си стих.
И ще ми се нещо за теб да напиша,
една нота истина, само куплет,
но когато те няма, сърцето не пее,
чупя молива и продължавам напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РемаТе Всички права запазени
