Прозаично

♫розаично
RemaTe

Словата наши, превърнати в грешки,
от устата излизат напоследък купешки,
мъча се някак в тесните дрешки,
любов да намъкна и то по човешки.

А нотите, те - по жиците птици,
накацали там на странен език!?
Китара, цигулка - чудни писалки,
без думите пишат своя си стих.

И ще ми се нещо за теб да напиша,
една нота истина, само куплет,

но когато те няма, сърцето не пее,
чупя молива и продължавам напред.