10 nov 2018, 21:35

Прозорецът отвътре, прозорецът отвън 

  Poesía
390 3 7

                            

 

 С и н и я т                                             Ж ъ л т и я т                           

          к в а д р а т                             к в а д р а т                                   

                    с в е т л е е        т ъ м н е е                                                  

                                                                                                                            

                                 Р а м к а т а

                                 с                 к                                  

                                 ъ                о                                                                    

                                 н                 г                                                                    

                                 н                 о                                                                      

                                 а                    

                                   п о в и к а                                                                             

                                                                                                                

                                                                                   

                                С л ъ н ц е т о

                                   и з м е с т и

                               е л е к т р и к а -

                                     с ъ м н а

                                          се

 

                                                           

      

 

Синият квадрат

светлее.

Жълтият квадрат

тъмнее.

Рамката кого

повика

в тъмното?

Слънцето измести

електрика –

съмна се.

 

28.10.2018

                                                                                     

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

|

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Влади. Само носът на лицето е с една ноздра, но не успях да го измисля по-добре, дано да може да диша. Усмивка. А очите са разноцветни, сещаш се като кого, и като Ин-Ян също /защото очите са дръпнати/. И се получи едно изпъстрено със смисли стихотворение.
  • Оригинална форма на представяне на това хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Благодаря, Надя. Аз също чета твоите с интерес. Много си талантлива.
  • Много оригинално! Чакам творбите ти с нетърпение, Мария!
  • Стихотворението има и "екологичен" нюанс. В двуизмерния вариант /на Word/ крилете приличат на слънчеви панели, а цялата фигура - на излитащ самолет. Може някога в бъдещето да се появят и самолети, покрити със слънчеви панели и ако изобретят и машина на времето или попаднат в Бермудския триъгълник и се върнат назад в миналото, ето ти и откъде е легендата за летящи дракони, не от динозаврите, а от слънчевопанелни самолети. Ще са покрити с "люспи" и ще изригват огън. И се роди още един сюжет за научно-фантастичен разказ.
  • Благодаря, Лиа. Вчера ми беше ден за "Домашен бит и техника". Направих това стихотворение и в 3D формат в два варианта - като лястовичка от хартия, крилете са прозорците /лети, макар и с пируети/ и нещо като кибритена кутийка, предната стена е прозорецът отвън, който се отваря и се вижда вътрешната стена с прозореца отвътре. Лилавата песничка я направих от лилава гланцова хартия във формата на цилиндър, който се върти, буквите са на бял фон. Ако се поръсят с брокат, става като инкрустирана със сребро гривна.
  • Страшна си в тези форми! Моите искрени възхищение!
Propuestas
: ??:??