В снега аз безмълвно издъхвам...
и взирам небесната шир...
в ръката ромфеята стискам...
аз всички край мене избих...
Какво от това, че спечелих...
че нямам сега врагове...
щом целия в кърви и в рани...
издъхвам... от болка обзет...
Сега чак... на смъртния одър...
разбрах че живял съм всуе..
щом никого аз не допуснах...
до своето... грубо... сърце...