Прозрение

Poesía » Filosófica

519 1 2

В снега аз безмълвно издъхвам...

и взирам небесната шир...

в ръката ромфеята стискам...

аз всички край мене избих...

Какво от това, че спечелих...

че нямам сега врагове...

щом целия в кърви и в рани...

издъхвам... от болка обзет...

Сега чак... на смъртния одър...

разбрах че живял съм всуе..

щом никого аз не допуснах...

до своето... грубо... сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Първоначалната ми идея беше да напиша творба за съвремието, но не щеш ли, тя отново придоби антични мотиви.

Comentarios

vr-2095 (Васил)

В бруталния живот от битка в битка се впускаме, а стените от трупове се превръщат в цитадеа кадето е затворено копнеещото сърце. Поздрави

2018-04-10T11:56:11+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много хубаво се е получило и е убедително. Все едно някой владетел, или пълководец се е изповядал. Можеш да измислиш и кой и да му сложиш такова заглавие. Само идея ти давам. Не е задължително да ти хареса. Поздрави!

2018-03-22T23:12:25+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0