Прозрение

22.03.2018 г., 16:14 ч.

Поезия » Философска

337 1 2

В снега аз безмълвно издъхвам...

и взирам небесната шир...

в ръката ромфеята стискам...

аз всички край мене избих...

Какво от това, че спечелих...

че нямам сега врагове...

щом целия в кърви и в рани...

издъхвам... от болка обзет...

Сега чак... на смъртния одър...

разбрах че живял съм всуе..

щом никого аз не допуснах...

до своето... грубо... сърце...

Първоначалната ми идея беше да напиша творба за съвремието, но не щеш ли, тя отново придоби антични мотиви.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vr-2095 (Васил)

2018-04-10T11:56:11+03:00

В бруталния живот от битка в битка се впускаме, а стените от трупове се превръщат в цитадеа кадето е затворено копнеещото сърце. Поздрави
Plevel (Силвия Илиева)

2018-03-22T23:12:25+02:00

Много хубаво се е получило и е убедително. Все едно някой владетел, или пълководец се е изповядал. Можеш да измислиш и кой и да му сложиш такова заглавие. Само идея ти давам. Не е задължително да ти хареса. Поздрави!