Адриан (Андрей Андреев)
24 275

22.03.2018 г., 16:14

Прозрение

Поезия » Философска

513 1 2

В снега аз безмълвно издъхвам...

и взирам небесната шир...

в ръката ромфеята стискам...

аз всички край мене избих...

Какво от това, че спечелих...

че нямам сега врагове...

щом целия в кърви и в рани...

издъхвам... от болка обзет...

Сега чак... на смъртния одър...

разбрах че живял съм всуе..

щом никого аз не допуснах...

до своето... грубо... сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Първоначалната ми идея беше да напиша творба за съвремието, но не щеш ли, тя отново придоби антични мотиви.

Коментари

vr-2095 (Васил)

В бруталния живот от битка в битка се впускаме, а стените от трупове се превръщат в цитадеа кадето е затворено копнеещото сърце. Поздрави

2018-04-10T11:56:11+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много хубаво се е получило и е убедително. Все едно някой владетел, или пълководец се е изповядал. Можеш да измислиш и кой и да му сложиш такова заглавие. Само идея ти давам. Не е задължително да ти хареса. Поздрави!

2018-03-22T23:12:25+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0