1 may 2020, 7:26

Прозрение

927 1 0

ПРЕОБРЕЖЕНИЕ

 

Душата ми бе притеснена

натъпкана бе с мисли зли,

и в хаоса неподредена,

ми носеше безброй беди

 

Не можех в ръце да се взема,

не виждах в тази тъмнина

която в мене  остана,.

без перспективието беше тема,

 

Света не беше свято място,

не исках да се задуша,

 във хората от мойто тясто,

не исках  просто  да сгреша!

 

Вървях по ръба  на бръснача,

надничах често в Пропастта

и исках в Бездната да скоча

и тъй да се отърва!

 

Не виждах своето спасение-

Тунела бе без светлина.

Какво нечакано падение,

В една потъпкана душа!

 

Но стигнах някакво прозрение

и стъпих здраво на крака

видях протегната ръка,

и новото ми  сътворение!

и Бог ме хвана за ръка.

 

Разчупих врати и прозорци,

Да влезе в мене светлина

И  с ангелите светоборци,

Спасих бедната душа!

 

Света се ширваше пред мене,

огря ме нежна топлина,

и  спря  сърцето ми да  стене,

и светна синя синева.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...