ПРЕОБРЕЖЕНИЕ

Душата ми бе притеснена

натъпкана бе с мисли зли,

и в хаоса неподредена,

ми носеше безброй беди

Не можех в ръце да се взема,

не виждах в тази тъмнина

която в мене  остана,.

без перспективието беше тема,

Света не беше свято място,

не исках да се задуша,

 във хората от мойто тясто,

не исках  просто  да сгреша!

Вървях по ръба  на бръснача,

надничах често в Пропастта

и исках в Бездната да скоча

и тъй да се отърва!

Не виждах своето спасение-

Тунела бе без светлина.

Какво нечакано падение,

В една потъпкана душа!

Но стигнах някакво прозрение

и стъпих здраво на крака

видях протегната ръка,

и новото ми  сътворение!

и Бог ме хвана за ръка.

Разчупих врати и прозорци,

Да влезе в мене светлина

И  с ангелите светоборци,

Спасих бедната душа!

Света се ширваше пред мене,

огря ме нежна топлина,

и  спря  сърцето ми да  стене,

и светна синя синева.