1 мая 2020 г., 07:26

Прозрение

934 1 0

ПРЕОБРЕЖЕНИЕ

 

Душата ми бе притеснена

натъпкана бе с мисли зли,

и в хаоса неподредена,

ми носеше безброй беди

 

Не можех в ръце да се взема,

не виждах в тази тъмнина

която в мене  остана,.

без перспективието беше тема,

 

Света не беше свято място,

не исках да се задуша,

 във хората от мойто тясто,

не исках  просто  да сгреша!

 

Вървях по ръба  на бръснача,

надничах често в Пропастта

и исках в Бездната да скоча

и тъй да се отърва!

 

Не виждах своето спасение-

Тунела бе без светлина.

Какво нечакано падение,

В една потъпкана душа!

 

Но стигнах някакво прозрение

и стъпих здраво на крака

видях протегната ръка,

и новото ми  сътворение!

и Бог ме хвана за ръка.

 

Разчупих врати и прозорци,

Да влезе в мене светлина

И  с ангелите светоборци,

Спасих бедната душа!

 

Света се ширваше пред мене,

огря ме нежна топлина,

и  спря  сърцето ми да  стене,

и светна синя синева.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...