1 мая 2020 г., 07:26

Прозрение

922 1 0

ПРЕОБРЕЖЕНИЕ

 

Душата ми бе притеснена

натъпкана бе с мисли зли,

и в хаоса неподредена,

ми носеше безброй беди

 

Не можех в ръце да се взема,

не виждах в тази тъмнина

която в мене  остана,.

без перспективието беше тема,

 

Света не беше свято място,

не исках да се задуша,

 във хората от мойто тясто,

не исках  просто  да сгреша!

 

Вървях по ръба  на бръснача,

надничах често в Пропастта

и исках в Бездната да скоча

и тъй да се отърва!

 

Не виждах своето спасение-

Тунела бе без светлина.

Какво нечакано падение,

В една потъпкана душа!

 

Но стигнах някакво прозрение

и стъпих здраво на крака

видях протегната ръка,

и новото ми  сътворение!

и Бог ме хвана за ръка.

 

Разчупих врати и прозорци,

Да влезе в мене светлина

И  с ангелите светоборци,

Спасих бедната душа!

 

Света се ширваше пред мене,

огря ме нежна топлина,

и  спря  сърцето ми да  стене,

и светна синя синева.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...