Прозрение

26 may 2020, 19:11

Poesía

1118 4 1

Седя си вкъщи

и размишлявам:

Какви сме ний?

Веднъж вглъбени

друг път тъжни,

мрачни понякога

сиви та чак до черни.

А друг път,

птички пеят

и ручейче с гласче нежно ромоли.

Такива сме и с хората до нас нали?

Бог сам показал ни е всичко

И буря с вятър силен

и земетръс

и огън с пожар поглъщаш,

но сам Той с тихия ветрец

минавал и щадял

и пример дал ни е

какви да бъдем!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Литатру (Величка Богданова - Литатру)

2020-10-17T15:06:32+03:00

Да, ние наистина сме хора, дарени от Бог с разностранни интереси и дарби. Всички ние имаме някаква дарба... Хубавото е, че ако я търсим, рано или късно я откриваме. Поздравление!