26 мая 2020 г., 19:11

Прозрение 

  Поэзия
918 4 1

Седя си вкъщи

и размишлявам:

 

Какви сме ний?

 

Веднъж вглъбени

друг път тъжни,

мрачни понякога

сиви та чак до черни.

А друг път,

птички пеят

и ручейче с гласче нежно ромоли.

Такива сме и с хората до нас нали?

 

Бог сам показал ни е всичко

И буря с вятър силен

и земетръс

и огън с пожар поглъщаш,

но сам Той с тихия ветрец

минавал и щадял

и пример дал ни е

какви да бъдем!

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, ние наистина сме хора, дарени от Бог с разностранни интереси и дарби. Всички ние имаме някаква дарба... Хубавото е, че ако я търсим, рано или късно я откриваме. Поздравление!
Предложения
: ??:??