Прозрение
Седя си вкъщи
и размишлявам:
Какви сме ний?
Веднъж вглъбени
друг път тъжни,
мрачни понякога
сиви та чак до черни.
А друг път,
птички пеят
и ручейче с гласче нежно ромоли.
Такива сме и с хората до нас нали?
Бог сам показал ни е всичко
И буря с вятър силен
и земетръс
и огън с пожар поглъщаш,
но сам Той с тихия ветрец
минавал и щадял
и пример дал ни е
какви да бъдем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Щерева Все права защищены
