Седя си вкъщи
и размишлявам:
Какви сме ний?
Веднъж вглъбени
друг път тъжни,
мрачни понякога
сиви та чак до черни.
А друг път,
птички пеят
и ручейче с гласче нежно ромоли.
Такива сме и с хората до нас нали?
Бог сам показал ни е всичко
И буря с вятър силен
и земетръс
и огън с пожар поглъщаш,
но сам Той с тихия ветрец
минавал и щадял
и пример дал ни е
какви да бъдем!
© Румяна Щерева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
