11 may 2012, 12:08

Прозрение 

  Poesía
579 0 2
и както си седя и чакам
да ме погълнат автобуси
със снощно разписание
аз виждам много ясно
как очната ми линия
се слива току пред мен
със линията на живота
и циганката беше права
че розово не ми отива
заключвало ми аурата
чиито цвят неопределен
бледнее като саламура

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??