May 11, 2012, 12:08 PM

Прозрение 

  Poetry
580 0 2
и както си седя и чакам
да ме погълнат автобуси
със снощно разписание
аз виждам много ясно
как очната ми линия
се слива току пред мен
със линията на живота
и циганката беше права
че розово не ми отива
заключвало ми аурата
чиито цвят неопределен
бледнее като саламура

© Мария Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??