11 мая 2012 г., 12:08

Прозрение 

  Поэзия
581 0 2
и както си седя и чакам
да ме погълнат автобуси
със снощно разписание
аз виждам много ясно
как очната ми линия
се слива току пред мен
със линията на живота
и циганката беше права
че розово не ми отива
заключвало ми аурата
чиито цвят неопределен
бледнее като саламура

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??