Прозрение
Студена нощ, във мисли пак потъвам.
Пронизващ вятър, лутам се сама.
Далечен вик, пак себе си убивам.
Заглъхващ зов, тъй дълга е нощта.
Ти, вечно търсещо спасение сърце,
откриваш сили само в самотата.
Тъмата свойте мрежи пак плете
и изкусителна е тишината.
Луната ме облива в светлина,
но гасне тя пред взора на деня.
Притихва бавно вятърът в нощта,
ще дойде време да посрещна утринта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стела Христова Todos los derechos reservados
