Прозрение

12 дек. 2007 г., 08:15

Поэзия

632 0 1

Студена нощ, във мисли пак потъвам.
Пронизващ вятър, лутам се сама.
Далечен вик, пак себе си убивам.
Заглъхващ зов, тъй дълга е нощта.

Ти, вечно търсещо спасение сърце,
откриваш сили само в самотата.
Тъмата свойте мрежи пак плете
и изкусителна е тишината.

Луната ме облива в светлина,
но гасне тя пред взора на деня.
Притихва бавно вятърът в нощта,
ще дойде време да посрещна утринта.

Прозрение

Свързани произведения

Комментарии

Предложения