Appalling (Стела Христова)
16 5
Dec 12, 2007, 8:15 AM

Прозрение 

  Poetry
661 0 1

Студена нощ, във мисли пак потъвам.
Пронизващ вятър, лутам се сама.
Далечен вик, пак себе си убивам.
Заглъхващ зов, тъй дълга е нощта.

Ти, вечно търсещо спасение сърце,
откриваш сили само в самотата.
Тъмата свойте мрежи пак плете
и изкусителна е тишината.

Луната ме облива в светлина,
но гасне тя пред взора на деня.
Притихва бавно вятърът в нощта,
ще дойде време да посрещна утринта.

© Стела Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??