Appalling (Стела Христова)
16 5
12.12.2007 г., 8:15 ч.

Прозрение 

  Поезия
633 0 1

Студена нощ, във мисли пак потъвам.
Пронизващ вятър, лутам се сама.
Далечен вик, пак себе си убивам.
Заглъхващ зов, тъй дълга е нощта.

Ти, вечно търсещо спасение сърце,
откриваш сили само в самотата.
Тъмата свойте мрежи пак плете
и изкусителна е тишината.

Луната ме облива в светлина,
но гасне тя пред взора на деня.
Притихва бавно вятърът в нощта,
ще дойде време да посрещна утринта.

© Стела Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??