5 sept 2009, 21:39

Прозрение 

  Poesía » Otra
545 0 1

Бягай, както можеш само ти. Забрави и продължи.

Изтрий всяка дума, среща, мисъл, поглед-два.

За теб не значат нищо, разбрах това.

След теб не съм същата – какво ми причини и кога успя?

Появи се и отвори стара рана, дълбока и кървяща –

затворена бе сред толкова врати,

но виновна съм си аз самата, че повярвах на лъжата.

Лъжа – ах, тази сладка лъжа,

причиняваща след себе си лавина в душата...

© Валиша Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??