Sep 5, 2009, 9:39 PM

Прозрение 

  Poetry » Other
531 0 1

Бягай, както можеш само ти. Забрави и продължи.

Изтрий всяка дума, среща, мисъл, поглед-два.

За теб не значат нищо, разбрах това.

След теб не съм същата – какво ми причини и кога успя?

Появи се и отвори стара рана, дълбока и кървяща –

затворена бе сред толкова врати,

но виновна съм си аз самата, че повярвах на лъжата.

Лъжа – ах, тази сладка лъжа,

причиняваща след себе си лавина в душата...

© Валиша All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??