Sep 5, 2009, 9:39 PM

Прозрение

  Poetry » Other
874 0 1

Бягай, както можеш само ти. Забрави и продължи.

Изтрий всяка дума, среща, мисъл, поглед-два.

За теб не значат нищо, разбрах това.

След теб не съм същата – какво ми причини и кога успя?

Появи се и отвори стара рана, дълбока и кървяща –

затворена бе сред толкова врати,

но виновна съм си аз самата, че повярвах на лъжата.

Лъжа – ах, тази сладка лъжа,

причиняваща след себе си лавина в душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валиша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...