Бягай, както можеш само ти. Забрави и продължи.
Изтрий всяка дума, среща, мисъл, поглед-два.
За теб не значат нищо, разбрах това.
След теб не съм същата – какво ми причини и кога успя?
Появи се и отвори стара рана, дълбока и кървяща –
затворена бе сред толкова врати,
но виновна съм си аз самата, че повярвах на лъжата.
Лъжа – ах, тази сладка лъжа,
причиняваща след себе си лавина в душата...
© Валиша All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
