5.09.2009 г., 21:39

Прозрение

876 0 1

Бягай, както можеш само ти. Забрави и продължи.

Изтрий всяка дума, среща, мисъл, поглед-два.

За теб не значат нищо, разбрах това.

След теб не съм същата – какво ми причини и кога успя?

Появи се и отвори стара рана, дълбока и кървяща –

затворена бе сред толкова врати,

но виновна съм си аз самата, че повярвах на лъжата.

Лъжа – ах, тази сладка лъжа,

причиняваща след себе си лавина в душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...