Прозрение

24 ago 2010, 22:05

Poesía

855 0 1

Аз търсех някой да ме пази

от спомените, от тъгата, от лъжите.

Във късен час да се обажда,

да ме притиска към гърдите си.

Аз исках някой да ме чуе,

за помощ, че крещя безмълвно.

Да ме попита нежно: „Как си?

Ела, сълзите да изтрия!”

Аз чаках… Вече не.

Загубих и последната надежда.

Съсипана накрая осъзнавам –

отида ли си,

не ще усетят мойта липса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Zlatka` (Някоя)

2010-08-25T00:20:55+03:00

Човек рядко осъзнава колко много хора го обичат Поздрав!