Прозрение

Poetry

1.1K 0 1

Аз търсех някой да ме пази

от спомените, от тъгата, от лъжите.

Във късен час да се обажда,

да ме притиска към гърдите си.

Аз исках някой да ме чуе,

за помощ, че крещя безмълвно.

Да ме попита нежно: „Как си?

Ела, сълзите да изтрия!”

Аз чаках… Вече не.

Загубих и последната надежда.

Съсипана накрая осъзнавам –

отида ли си,

не ще усетят мойта липса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Zlatka` (Някоя)

Човек рядко осъзнава колко много хора го обичат Поздрав!

2010-08-25T00:20:55+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0