Прозрение
1.1K
0
1
Аз търсех някой да ме пази
от спомените, от тъгата, от лъжите.
Във късен час да се обажда,
да ме притиска към гърдите си.
Аз исках някой да ме чуе,
за помощ, че крещя безмълвно.
Да ме попита нежно: „Как си?
Ела, сълзите да изтрия!”
Аз чаках… Вече не.
Загубих и последната надежда.
Съсипана накрая осъзнавам –
отида ли си,
не ще усетят мойта липса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Последната Всички права запазени
Поздрав!