24.08.2010 г., 22:05 ч.
Прозрение
909
0
1
Аз търсех някой да ме пази
от спомените, от тъгата, от лъжите.
Във късен час да се обажда,
да ме притиска към гърдите си.
Аз исках някой да ме чуе,
за помощ, че крещя безмълвно.
Да ме попита нежно: „Как си?
Ела, сълзите да изтрия!”
Аз чаках… Вече не.
Загубих и последната надежда.
Съсипана накрая осъзнавам –
отида ли си, ...
от спомените, от тъгата, от лъжите.
Във късен час да се обажда,
да ме притиска към гърдите си.
Аз исках някой да ме чуе,
за помощ, че крещя безмълвно.
Да ме попита нежно: „Как си?
Ела, сълзите да изтрия!”
Аз чаках… Вече не.
Загубих и последната надежда.
Съсипана накрая осъзнавам –
отида ли си, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Последната Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
