17 abr 2009, 0:55  

прозрение

  Poesía » Otra
842 0 13

аз и ти никога

няма да се върнем назад

никога няма да протегнем

ръка един към друг

никога няма да се срещнем

в този

или в някой друг живот

 

аз и ти

ужасно си приличаме

в избора

в контрола

в стремежите

в отговорностите

и

в нещастието си

да различаваме невъзможното

 

аз и ти

луната и слънцето

никога няма да бъдем ние

 

 

(22.01.2009 г.  00:50)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А дали е така ....кой ще ми каже..??"...Дали ?
  • Вероятно !! Но само в мислите си...
  • макар разделени
    на светло и тъмно
    денят и нощта
    денонощно
    са заедно
  • Прозрениярта в живота ни не идват често.. Но когато това се случва , са провокирани от обстоятелствата.. Идват да ни кажат , че трябва да постъпим по определен начин.. и да ни помогнат да бъдем по- силни.. Макар ,че човек наистина никога не знае какво може да му се случи...
  • Тъжно е!
    Но все пак, никога не казвай никога!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...