17.04.2009 г., 0:55  

прозрение

849 0 13

аз и ти никога

няма да се върнем назад

никога няма да протегнем

ръка един към друг

никога няма да се срещнем

в този

или в някой друг живот

 

аз и ти

ужасно си приличаме

в избора

в контрола

в стремежите

в отговорностите

и

в нещастието си

да различаваме невъзможното

 

аз и ти

луната и слънцето

никога няма да бъдем ние

 

 

(22.01.2009 г.  00:50)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А дали е така ....кой ще ми каже..??"...Дали ?
  • Вероятно !! Но само в мислите си...
  • макар разделени
    на светло и тъмно
    денят и нощта
    денонощно
    са заедно
  • Прозрениярта в живота ни не идват често.. Но когато това се случва , са провокирани от обстоятелствата.. Идват да ни кажат , че трябва да постъпим по определен начин.. и да ни помогнат да бъдем по- силни.. Макар ,че човек наистина никога не знае какво може да му се случи...
  • Тъжно е!
    Но все пак, никога не казвай никога!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...