Apr 17, 2009, 12:55 AM  

прозрение

  Poetry » Other
843 0 13

аз и ти никога

няма да се върнем назад

никога няма да протегнем

ръка един към друг

никога няма да се срещнем

в този

или в някой друг живот

 

аз и ти

ужасно си приличаме

в избора

в контрола

в стремежите

в отговорностите

и

в нещастието си

да различаваме невъзможното

 

аз и ти

луната и слънцето

никога няма да бъдем ние

 

 

(22.01.2009 г.  00:50)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "А дали е така ....кой ще ми каже..??"...Дали ?
  • Вероятно !! Но само в мислите си...
  • макар разделени
    на светло и тъмно
    денят и нощта
    денонощно
    са заедно
  • Прозрениярта в живота ни не идват често.. Но когато това се случва , са провокирани от обстоятелствата.. Идват да ни кажат , че трябва да постъпим по определен начин.. и да ни помогнат да бъдем по- силни.. Макар ,че човек наистина никога не знае какво може да му се случи...
  • Тъжно е!
    Но все пак, никога не казвай никога!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...