13 sept 2014, 21:20

Прозрение

603 0 1

Прозрение

 

Колко сме различни

в този живот,

всеки според своя

вътрешен комфорт.

 

Какво ще направиш

е лична борба,

не трябва да чакаш

нечия мечта.

 

Бъди си съдник,

майка и дете,

и така ще осъзнаеш,

че всичко е менте.

 

Какво ще кажат

хората за теб,

не чакай, не чувай,

мисли с интелект.

 

И всичко е просто

поредна борба,

за кокал оглозган,

нелепа тъга.

 

Повярвай на себе си,

на свойта съдба

и някак, по - ведро,

ще видиш света!

 

С гърди си ще вдишаш

от новият ден,

ще видиш, ще чувстваш,

че си окрилен!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вал Герх Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...