13 сент. 2014 г., 21:20

Прозрение

607 0 1

Прозрение

 

Колко сме различни

в този живот,

всеки според своя

вътрешен комфорт.

 

Какво ще направиш

е лична борба,

не трябва да чакаш

нечия мечта.

 

Бъди си съдник,

майка и дете,

и така ще осъзнаеш,

че всичко е менте.

 

Какво ще кажат

хората за теб,

не чакай, не чувай,

мисли с интелект.

 

И всичко е просто

поредна борба,

за кокал оглозган,

нелепа тъга.

 

Повярвай на себе си,

на свойта съдба

и някак, по - ведро,

ще видиш света!

 

С гърди си ще вдишаш

от новият ден,

ще видиш, ще чувстваш,

че си окрилен!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вал Герх Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...