13.09.2014 г., 21:20

Прозрение

604 0 1

Прозрение

 

Колко сме различни

в този живот,

всеки според своя

вътрешен комфорт.

 

Какво ще направиш

е лична борба,

не трябва да чакаш

нечия мечта.

 

Бъди си съдник,

майка и дете,

и така ще осъзнаеш,

че всичко е менте.

 

Какво ще кажат

хората за теб,

не чакай, не чувай,

мисли с интелект.

 

И всичко е просто

поредна борба,

за кокал оглозган,

нелепа тъга.

 

Повярвай на себе си,

на свойта съдба

и някак, по - ведро,

ще видиш света!

 

С гърди си ще вдишаш

от новият ден,

ще видиш, ще чувстваш,

че си окрилен!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вал Герх Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...