Sep 13, 2014, 9:20 PM

Прозрение

606 0 1

Прозрение

 

Колко сме различни

в този живот,

всеки според своя

вътрешен комфорт.

 

Какво ще направиш

е лична борба,

не трябва да чакаш

нечия мечта.

 

Бъди си съдник,

майка и дете,

и така ще осъзнаеш,

че всичко е менте.

 

Какво ще кажат

хората за теб,

не чакай, не чувай,

мисли с интелект.

 

И всичко е просто

поредна борба,

за кокал оглозган,

нелепа тъга.

 

Повярвай на себе си,

на свойта съдба

и някак, по - ведро,

ще видиш света!

 

С гърди си ще вдишаш

от новият ден,

ще видиш, ще чувстваш,

че си окрилен!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вал Герх All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...