1 ago 2015, 19:35

Пръснати по света

  Poesía » Civil
611 1 2

  

 

 

                                 Пръснати по света

 

Пръснахме се -

като хвърлени зарове,

като понесени от вятър листа,

като перли от наниз,

разпилени внезапно,

като хартиени лодчици

във течаща вода.

 

Понесе ни времето

като дим от комините,

като вятърни мелници ни завъртя,

като пух от глухарчета,

духнати някак си,

като пепел от рози

над градинска трева.

 

Животът ни среща,

но и разделя.

Не всяка среща е радост,

не всяка раздяла - тъга.

На Живота урока е: да го живеем,

макар понякога пръснати по света.

 

                                    Павлина Стефанова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Йоана! Всички сравнения си дойдоха много спонтанно. Написах го, когато децата ми тръгваха за Англия, аз съм в Германия, а таткото ни - в България. Радвам се, че "Пръснати по света" Ви е харесало!
  • Колко много сравнения Хареса ми!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...