Aug 1, 2015, 7:35 PM

Пръснати по света

  Poetry » Civic
605 1 2

  

 

 

                                 Пръснати по света

 

Пръснахме се -

като хвърлени зарове,

като понесени от вятър листа,

като перли от наниз,

разпилени внезапно,

като хартиени лодчици

във течаща вода.

 

Понесе ни времето

като дим от комините,

като вятърни мелници ни завъртя,

като пух от глухарчета,

духнати някак си,

като пепел от рози

над градинска трева.

 

Животът ни среща,

но и разделя.

Не всяка среща е радост,

не всяка раздяла - тъга.

На Живота урока е: да го живеем,

макар понякога пръснати по света.

 

                                    Павлина Стефанова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Йоана! Всички сравнения си дойдоха много спонтанно. Написах го, когато децата ми тръгваха за Англия, аз съм в Германия, а таткото ни - в България. Радвам се, че "Пръснати по света" Ви е харесало!
  • Колко много сравнения Хареса ми!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...