1.08.2015 г., 19:35

Пръснати по света

606 1 2

  

 

 

                                 Пръснати по света

 

Пръснахме се -

като хвърлени зарове,

като понесени от вятър листа,

като перли от наниз,

разпилени внезапно,

като хартиени лодчици

във течаща вода.

 

Понесе ни времето

като дим от комините,

като вятърни мелници ни завъртя,

като пух от глухарчета,

духнати някак си,

като пепел от рози

над градинска трева.

 

Животът ни среща,

но и разделя.

Не всяка среща е радост,

не всяка раздяла - тъга.

На Живота урока е: да го живеем,

макар понякога пръснати по света.

 

                                    Павлина Стефанова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Йоана! Всички сравнения си дойдоха много спонтанно. Написах го, когато децата ми тръгваха за Англия, аз съм в Германия, а таткото ни - в България. Радвам се, че "Пръснати по света" Ви е харесало!
  • Колко много сравнения Хареса ми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...