Пръснати по света
Пръснахме се -
като хвърлени зарове,
като понесени от вятър листа,
като перли от наниз,
разпилени внезапно,
като хартиени лодчици
във течаща вода.
Понесе ни времето
като дим от комините,
като вятърни мелници ни завъртя,
като пух от глухарчета,
духнати някак си,
като пепел от рози
над градинска трева.
Животът ни среща,
но и разделя.
Не всяка среща е радост,
не всяка раздяла - тъга.
На Живота урока е: да го живеем,
макар понякога пръснати по света.
Павлина Стефанова
© Павлина Стефанова Всички права запазени