Психо
Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм,
подушили й хляба, ситнят ведро.
Бележката - в омазания гюм,
захвърлена е с дяволския тремор.
Трошици рони в свойта самота
и птичетата лакомо преглъщат,
забравя кой тролей е за дома,
че има син в чужбина, празна къща.
И спомените - лятна мараня,
в мъглата дълга лягат тихо,тихо...
Да бе достойна спирка старостта,
а то без лек в държавата ни ПСИХО!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
