24.08.2018 г., 15:00 ч.

Психо 

  Поезия » Гражданска
551 15 11

Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм,
подушили й хляба, ситнят ведро.
Бележката - в омазания гюм,
захвърлена е с дяволския тремор.
Трошици рони в свойта самота
и птичетата лакомо преглъщат,
забравя кой тролей е за дома,
че има син в чужбина, празна къща.
И спомените - лятна мараня,
в мъглата дълга лягат тихо,тихо...
Да бе достойна спирка старостта,
а то без лек в държавата ни ПСИХО!

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинно и много тъжно.
  • Нямам думи!
  • Забиваш дълбоко острието на стиха си, Райна! Поздравления!
  • Благодаря ви, чувствителни души!
  • Наистина много точно определение на държавата ни - Психо!!! И затрогващ стих!
  • На самата нея и трябва толкова малко, но няма кой да и подхвърли трошица състрадателна човечност... Ти го правиш, миличка, с това разплакващо стихотворение и аз те поздравявам с възхищение!
  • Много силно, поздравявам те за позицията!
  • Нямам думи! Може би защото знам какво е да си безпомощен в държавата Психо...
  • Възприемам този стих като гореща сълза на състрадание към съдбата на хиляди и хиляди възрастни хора, безпомощни да завършат достойно живота си в държавата ни Психо!...Много силна, разтърсваща творба!...
    Поклон пред перото ти, Райна!...
  • Боже! Какво друго ни оства? Освен да остаряваме, да оглупяваме и храним птиците, защото в къщи е самотно и студено! Наистина държвата ни направи Психо!
  • Трошици рони в свойта самота
    и птичетата лакомо преглъщат,
    забравя кой тролей е за дома,
    че има син в чужбина, празна къща.
    "И спомените - лятна мараня,
    в мъглата дълга лягат тихо,тихо..." - оставам без думи за тази картина.
Предложения
: ??:??