Психо
Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм,
подушили й хляба, ситнят ведро.
Бележката - в омазания гюм,
захвърлена е с дяволския тремор.
Трошици рони в свойта самота
и птичетата лакомо преглъщат,
забравя кой тролей е за дома,
че има син в чужбина, празна къща.
И спомените - лятна мараня,
в мъглата дълга лягат тихо,тихо...
Да бе достойна спирка старостта,
а то без лек в държавата ни ПСИХО!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
