22 ene 2008, 22:43

Птица

  Poesía » Otra
619 0 4
 

ПТИЦА

 

Ти мислиш ли си някога за птиците?

Защо летят те винаги сами?

А може само в ято да си виждала,

когато литват рано, призори.

 

Кръжат във ято, но си тръгва някоя.

Полита тя незнайно накъде.

Било й трудно да лети със ятото,

така било и много по-добре.

 

Самотна във простора се издигала.

От сълзите й често дъжд валял.

Окъпала земята, всичко земно,

а подлите опръскала със кал.

 

Не можела да бъде просто птица.

Та тя била излъгана веднъж.

Кгато видиш ти самотна птица -

очаквай скоро, че ще падне дъжд.

 

В живота си бъди - самотна птица.

Но в подло ято ти недей летя!

Излез след дъжд, огледай се наоколо.

Ще видиш, че отново си сама.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...