В мен птица уютно живее
и аз неотлъчно с нея летя.
Дори и да нямам криле като нея,
следвам я вярно със свойта душа.
Ако притихна сломена,
тя силно започва да пее.
Чувам в гърдите ми как е стаена
и кара душата пак да се смее.
А когато щастието ме дари с криле,
самата аз в птица се превръщам!
Тогава не може нищо да ме спре
със Слънцето в душата да се връщам!