В мен птица уютно живее
и аз неотлъчно с нея летя.
Дори и да нямам криле като нея,
следвам я вярно със свойта душа.
Ако притихна сломена,
тя силно започва да пее.
Чувам в гърдите ми как е стаена
и кара душата пак да се смее.
А когато щастието ме дари с криле,
самата аз в птица се превръщам!
Тогава не може нищо да ме спре
със Слънцето в душата да се връщам!
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
