11 feb 2021, 11:21

Птица

637 1 2

Припознах те в полет на птица.
Беше пъстричка, малка и волна.
Не личеше в небето ѝ, синьо,
колко тъжна е, жална и болна.
Не личеше в крилете ѝ, бели,
колко слънце и мраз е събрала,
ни в очите ѝ, светлокафеви,
колко мерзост и скръб е видяла.
Припознах те в полет на птица,
но нежна е моята малка корона.
Не докацай при мен, без причина,
изтъня ми от бурите, клона.
Изгоряха с времето, също
и листата ми, тъмнозелени.

Само погледът, същият влажен, остана,
сбрал в очите ми сълзи, солени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмаз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Щураче.
  • "Не докацай при мен, без причина,
    изтъня ми от бурите, клона." - хубаво казано. А и не само това

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....