Feb 11, 2021, 11:21 AM

Птица

  Poetry » Love
640 1 2

Припознах те в полет на птица.
Беше пъстричка, малка и волна.
Не личеше в небето ѝ, синьо,
колко тъжна е, жална и болна.
Не личеше в крилете ѝ, бели,
колко слънце и мраз е събрала,
ни в очите ѝ, светлокафеви,
колко мерзост и скръб е видяла.
Припознах те в полет на птица,
но нежна е моята малка корона.
Не докацай при мен, без причина,
изтъня ми от бурите, клона.
Изгоряха с времето, също
и листата ми, тъмнозелени.

Само погледът, същият влажен, остана,
сбрал в очите ми сълзи, солени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмаз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Щураче.
  • "Не докацай при мен, без причина,
    изтъня ми от бурите, клона." - хубаво казано. А и не само това

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....